През 2015-та Габрово празнува своите 155 години като град.

Поне пет поколения деца, родители, баби и дядовци, прадеди…

Хубавото на такива годишнини, освен да създават памет, е че създават дебат.

Със сигурност ще поспорим колко точно са 155. Дали са малко, или много. Ще се сравняваме с Европа, с Америка, с околните градове, със себе си. Ще се пъчим или ще въздишаме. Ще говорим за някогашните габровци и как вече няма такива хора - които даряват за кауза, които са първи в безбройно много неща или умът им работи като зъбно колело,  щрака и тегли напред цяла фабрика, индустрия или град.  

Но понякога ще бъдем реалисти.

Ще виждаме, че и сега се строи. Че и сега има хора, които дават и се раздават, и сега идеите насищат пространството. Само че градът отдавна е пораснал и е станал колкото света. А с него сме пораснали и ние – кръгозорът ни, мечтите и амбициите. Умът вече не щрака, а работи тихо – със светлина, лазер, единици и нули…

И докато се стремим да покоряваме света, винаги ще ни е хубаво да знаем и чувстваме, че имаме дълбоки и здрави корени.

Че зад нас стоят 155 години на Габрово като град.

Че старата часовникова кула и Априловска гимназия стават на 180, а първата книга, отпечатана тук на 130. Че преди 155 години Габрово се е отделило от гръцката патриаршия, преди 105 е създало туристическо дружество, а преди 85 журналистическо. Че паметникът на Рачо Ковача, мостът „Игото“ и паметникът на Васил Априлов са изградени преди 80. Че седмицата на хумора става на 50.

И докато годишнините в списъка стават все по-малки, неусетно идва отрязъкът на нашия живот. И виждаме, че всъщност сме неизменна част от тези 155. И още стотици назад.

Очаква ни една интересна и запомняща се 155 година!